Моята история!
Защо създадох Dr. ProvOKator™
Казвам се Янко Николов и съм роден в средата на м. Юли през 1963 година.
Още от малък се увличах по спорта. С бягане започнах да се занимавам през 1976 година вдъхновен от олимпийските игри в Монреал, Канада. Да, от времето, когато не знаех какво е да имаш маратонки, а болките се лекуваха с воля, лук и йод. Така се случи, че едва започнал да бягам, като юноша преживях първия си стрес. Започнаха да ме болят много силно надкостниците и даже ми беше трудно да ставам от леглото. Наложи се да отида на лекар ортопед. И там смея да кажа, че преживях първия си истински стрес в живота -като млад човек, пред който е целият живот, който страстно обича спорта и който току-що се е запалил по бягането, чух диагнозата - „За теб, момче, спортът завинаги приключи! Няма да можеш повече да бягаш!“! Бам! Бам! Почувствах се почти мъртъв. Аз и така трудно ходех, но тогава унил, отпуснал ръце, с провиснали рамене, изгубил жажда и желание за живот, полека, полека се довлачих до вкъщи. Вече не помня как после се разви всичко, нито името на лекаря помня. Това, което помня е, че друг лекар ми каза, че това е типично за пубертета и растежа на млад човек. И помня, че „всичко ще се оправи!“. Така започна моят път за справяне с болките и страданията, които винаги са съпътствали бегачите, независимо дали са професионалисти, олимпийци или любители като мен.
Спомням си оттогава компресите с лук, мазането с йод, ваните с хладка вода и морска сол, трудното ставане и „прохождане“ всяка сутрин. После отивах в парка и започваше бавното ходене бос по меката трева. Тогава по това време парковете и градинките стриктно се поддържаха. И така цялото лято почти четири месеца. Но аз не се отказвах, знаех че отново ще мога да спортувам и да бягам. Тогава не съзнавах, че с годините „Тя“ ще ме навестява толкова често. Болката. Тя е в състояние да те направи половин човек, да ти отнеме щастието от живота, свободното движение... Но само, ако се предадеш!
Годините минаваха, а за мен бягането никога не беше просто спорт. То стана моят начин на живот. Начин на мислене. Начин да се срещна със себе си. Не, аз не съм известен спортист, аз съм по образование инженер, който отдавна е във финансовата сфера на професионалния живот.
За цялото това време избягах два маратона. Първият беше в далечните 80-те на миналия век, а вторият в Атина през 2017 година – автентичният от селището Маратон до Атина. И десетки, десетки полумаратони и кросове. Не ги броя, не защото не са важни, а защото всяко бягане ми даваше нов смисъл. Учеше ме. Изграждаше ме. Понякога ме сриваше, за да ме направи по-силен. Но никога, никога не се предавах. Защото движението е живот!
С годините тялото започна да ми говори по друг начин. Особено след 55 г. при мен. Сковани колене сутрин. Болка в кръста след дълги бягания. Ставите ми, които доскоро бяха тихи съюзници, започнаха да се обаждат все по-често. Все едно не бяха мои. И Ковида преживяхме. А имам чувството, че той точно силно ме удари в коленните стави. Болките бяха ужасни и отново прохождах като малко дете. Но с труд, воля и постоянство всичко се оправя.
Целият ми път и желанието ми да бягам ме принудиха да търся всевъзможни решения, за да облекча болките, неразположенията в ставите, сухожилията, кръста. Преминах през какво ли не, даже претърпях операция през 2011 година. Атроскопия на ляво коляно, частично изрязан менискус. Всичко това налагаше да пробвам различни варианти за премахване на неразположенията в ставите и кръста. Масажи, инжекции, кортикостероиди, кръвна плазма инжектирана в колянната става… всичко това с една цел – да мога да бягам отново. Не съм спирал, но нищо не даваше дълготраен ефект. Нищо не ми върна усещането за „лекота в тялото“.
Затова започнах да чета. Да уча. Да говоря с лекари, физиотерапевти, нутриционисти. Да търся научното зад маркетинга. И така, крачка по крачка, пробег след пробег, започнах да наблюдавам и анализирам по-задълбочено как реагира тялото и колената ми на различни състояния. Състояния, повлияни от храните, промяната в режима, дисциплината. Нашето тяло е съвършен организъм, който, ако бъде поддържан правилно, винаги намира начин да ни покаже своята благодарност. И понеже не е много лесно да задоволиш потребностите му с различни видове храни, логично стигаш до извода, че може да му добавиш това, което му липсва. Да му допълниш нуждите с хранителна добавка. Така се роди идеята за формула, която не само да обещава, а да работи.
Dr. ProvOKator™ не е просто добавка. Това е моята история, моят житейски опит, проверен чрез пробяганите хиляди километри през годините. Това е формула, създадена от мен и екип от специалисти – доктор, фармацевт, технолог, нутриционист.
Формулите Premium и Intense се появиха не за да бъдат поредната разфасовка на пазара, а защото лично аз ги пия. Изпитани са не само лабораторно, но и на пътеката, в планината, на финала на поредния ми маратон. Защото знам какво значи движение и какво е, когато го загубиш.
Dr. ProvOKator™ е за хора като мен. Които не искат да се откажат. Които вярват, че възрастта е просто число, но духът е вечен. За хора, които са готови да провОКират желанието в себе си, да могат пак свободно да ходят и бягат, да се движат с лекота.
Моята сентенция винаги е била: "Болката е неизбежна. Страданието е по избор." Това не е просто фраза – това е основата на всичко, което съм изградил.
Dr. ProvOKator™ е моят избор да не страдам. А да действам. Да поддържам, да възстановявам, да се движа. Да бъда част от играта, наречена живот, за която няма възрастови ограничения. Тази игра е вечна!
Ако четеш това и търсиш нещо истинско – добре дошъл! Това не е реклама. Това е моят път и житейски опит, който искам да предам и да помогна на други, така както помогнах на себе си. И ако решиш да тръгнеш по този път, ще съм до теб!
С формула, премислена. С тяло, тренирано. С дух, непоклатим.
Твой Dr. ProvOKator™.